Полицейският расизъм в САЩ не е епидемия

Досега не сме видели и зрънце доказателство, че смъртта на Джордж Флойд през май е била расово мотивирана. Но за онези, които искат да експлоатират инцидента, това изглежда няма значение, пише Джейсън Райли за Wall Street Journal.

Насилието по улиците и либералните коментари се подхранват от допускането, че расовата дискриминация в полицията е широко разпространена, че малцинствените общности с ниски доходи са обект на несъразмерен полицейски контрол и че черните хора са вземани на прицел заради цвета на кожата им, а не заради тяхното поведение. Не може да се отрече, че е имало време - и много американци го помнят - когато това е било вярно. Въпросът е колко вярно остава.

Активисти и политици използват инцидента с Флойд и други подобни в свой интерес, като го пришиват към съществуващия наратив за расата и полицията, но реалността е по-сложна. Расовите отношения и престъпността сред чернокожите бяха на приливи и отливи през годините, като действията на полицията отразяваха тези промени. През първата половина на XX век, когато бедността сред черните беше значително по-висока, отколкото е днес, и не беше рядкост полицаи от дълбокия юг да принадлежат към Ку Клукс Клан, нивата на престъпност и лишаване от свобода сред черната общност бяха значително по-ниски от тези през следващите десетилетия.

Криминологът Бари Лацър отбеляза, че убийствата, извършени от чернокожи мъже са спаднали с 18% през 40-те години и с още 22% през 50-те. Вероятно не е случайно, че бедността сред черните намалява с 40 процентни пункта за същия период, а доходите им нарастват с по-бързи темпове, отколкото тези на белите. По-безопасните квартали помагат за улесняване на възходящата икономическа мобилност - нещо което тези, които искат намаляване на финансирането за полицията трябва да имат предвид.

През втората половина на XX век гореописаните тенденции се обръщат. През 60-те години престъпността се удвои и продължи да расте до началото на 90-те години, когато по-добрата полицейска работа и по-мащабното инкриминиране помогнаха за поставяне на престъпността под контрол. В своята книга от 2007 г. „Големият спад на престъпността в Америка“ Франклин Зимринг описва насилието като „регресивен данък, при който бедните плащат много повече“ и отбелязва, че „тъй като жертвите и престъпниците са концентрирани сред едно и също население в неравностойно положение, голям спад на престъпността може да доведе до двойна полза - по-малко жертви, както и по-малко нарушители, арестувани и наказани за тежки престъпления.“ Между 1990 и 2016 г. общото ниво на убийствата е спаднало с 34%, а сред чернокожите - с 40%. Ако през този период убийствата сред черните бяха останало на нивото от 1990 г., десетки хиляди чернокожи мъже днес нямаше да са живи.

В отговор на расовата истерия около смъртта на Флойд, демократическият Конгрес и републиканският Сенат разискват законопроекта за "реформа на полицията", който президентът трябва да подпише. Това се прави от политическа целесъобразност, а не от необходимост. Няма епидемия от чернокожи заподозрени, които умират след полицейски арест, като няколкото популярни видеоклипа не доказват противното. Да, ченгетата понякога злоупотребяват с властта си, а и уволнението на лошите сред тях може да бъде много трудно. Но щатите и окръзите могат да разрешат тези проблеми по-ефективно, отколкото единно решение за всички от Вашингтон. Освен това републиканците трябва много да внимават да не позволят на либералните активисти да говорят от името на обществеността. От години знаем, че групи като „Животът на чернокожите има значение” не са представителни за повечето черни, да не говорим за страната.

В социологическо проучване на Gallup от 2015 г., направено след убийството на Майкъл Браун във Фъргюсън, Монтана, повечето от анкетираните чернокожи заявиха, че полицията се отнася с тях справедливо и далеч повече черни (38%) от бели (18%) казаха, че „искат по-голямо присъствие на полицията в техните местни общности." Друго проучване на Gallup, публикувано миналата година, попита чернокожите и латиносите от бедните квартали за полицейската дейност и установи, че тези групи „не са против органите на реда - всъщност те са особено загрижени за престъпността в своите квартали“. По 59% от черните и латиносите споделиха, че „биха искали полицията да прекарва повече време в тях, спрямо 50% за белите“.

Демократите и републиканците изглежда са съгласни, че по-еднаквото събиране на данни от полицейските агенции би било добро нещо. Те са прави, но няма гаранция, че медиите ще докладват допълнителните данни или ще ги поставят в подходящия контекст. В момента имаме много данни. Полицейските стрелби спаднаха рязко след 70-те години. Над 95% от черните убийства в САЩ не включват правоприлагане. Емпиричните проучвания не откриват расов уклон при използването на смъртоносна сила от страна на полицията, а съществуващите расови предразсъдъци произтичат от расови различия в престъпното поведение. Проблемът не е в недостига на данни, а в расовия наратив, който е имунизиран срещу всякакви данни, които го опровергават.